Господ дано я повика
Котка, старица,гнездото - изстинало,
свещник - донесен от странство.
Снимките - късчета шарено минало.
Рожби - далеч в емигранство.
Кучето - само що не е продумало,
то й е вярна раздумка.
Бяло мушкато - отдавна оклюмало,
мишка в долапите шумка.
Спомен за мъж - непонесъл теглото си,
ланшни копнежи - в олука.
Снимка сама тя кове - над леглото си -
толкова има от внука.
Майка - безропотно носеща кръста си -
остри игли - в игленика.
Шие саван бял - измерила ръста си.
Господ дано я повика...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
