Госпожо Съдба
1.1K
0
1
Наредих се на опашката Съдба -
не ми забивай пак кроше!
Не вярвам да си толкоз зла,
с ледено, безчувствено сърце.
Хайде, виж как чакам -
вкочанена съм от студ,
обсебил ме е мрака
и вие в мене като луд.
И пак забиваш ме в девета глуха,
злорадо ме изпращаш за зелен хайвер,
надеждите ми ги разби със чука...
Свидлив и алчен си банкер!
И свиди ти се всичкото добро.
Защо така... раздавай го Съдба!
Тона не ти е злато, ни сребро.
Аз просто искам гейзер от слънца!
Да пея с обич в утринта,
да няма гладни по света...
Ще бъде ли така добра Съдбата?
Или да плюя ти на правилата!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Все права защищены
