Госпожо Съдба
1K
0
1
Наредих се на опашката Съдба -
не ми забивай пак кроше!
Не вярвам да си толкоз зла,
с ледено, безчувствено сърце.
Хайде, виж как чакам -
вкочанена съм от студ,
обсебил ме е мрака
и вие в мене като луд.
И пак забиваш ме в девета глуха,
злорадо ме изпращаш за зелен хайвер,
надеждите ми ги разби със чука...
Свидлив и алчен си банкер!
И свиди ти се всичкото добро.
Защо така... раздавай го Съдба!
Тона не ти е злато, ни сребро.
Аз просто искам гейзер от слънца!
Да пея с обич в утринта,
да няма гладни по света...
Ще бъде ли така добра Съдбата?
Или да плюя ти на правилата!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Всички права запазени
