ГОСТЕНКА
(на приятел)
Звездни нощи аз не сещах,
сълзите си на друг не давах,
на прага мой Жалта посрещах -
с изстрадан хляб гощавах.
По отъпкан път не смях да ходя,
студената мъгла прегръщах,
с ветровете диви битки водих
и пак сълзи на друг не връщах...
И все вървях, и бродих, и се лутах.
Сега за гостенка софра подреждам.
И дошла е! Залък чупя ,
с изстрадан хляб - гостя Надежда !
© Ивайло Яков Все права защищены
Росица, Гери, мерси за посланията в рими