ГОСТЕНКА

Поезия

864 0 11

ГОСТЕНКА

(на приятел)

Звездни нощи аз не сещах,

сълзите си на друг не давах,

на прага мой Жалта посрещах -

с изстрадан хляб гощавах.

По отъпкан път не смях да ходя,

студената мъгла прегръщах,

с ветровете диви битки водих

и пак сълзи на друг не връщах...

И все вървях, и бродих, и се лутах.

Сега за гостенка софра подреждам.

И дошла е! Залък чупя ,

с изстрадан хляб - гостя Надежда !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

eddie (Ивайло Яков)

Благодаря ви ! Радвам се, че сте го прочели
Росица, Гери, мерси за посланията в рими

2006-12-21T00:41:55+02:00
LYCKI (Росица Петрова)

Защо за гост софра подреждаш
с изстрадан залък да гощаваш,
щом в душата спътник вечен –
Надеждата ти сам забравяш?

Наздравица с Жалта,когато вдигаш
и сълзи стискаш зад клепачи сухи,
защо Надеждата не виждаш
да теши сърцето ти без думи?

Когато водиш битки с ветровете
мъглите в отчаяние прегърнал,
не сещаш, ли Надеждата във тебе
от силите си да ти влива?

И ето, казваш,че дошла е
таз гостенка така желана,
а аз ти казвам,че била е
Надеждата във теб- крилата.

2006-12-20T10:46:50+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Много впечатляващ край!
Браво!

2006-12-20T10:20:50+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Поздрави Ивайло!!!
Много ми хареса!

2006-12-20T09:02:53+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"с изстрадан хляб - гостя Надежда !"
Изстрадан е и стихът ти Ивайло!
Нагости я и я приюти, не я оставяй гладна, жадна!
Браво!

2006-12-20T07:58:01+02:00