19.12.2006 г., 21:54 ч.
ГОСТЕНКА
ГОСТЕНКА
(на приятел)
Звездни нощи аз не сещах,
сълзите си на друг не давах,
на прага мой Жалта посрещах -
с изстрадан хляб гощавах.
По отъпкан път не смях да ходя,
студената мъгла прегръщах,
с ветровете диви битки водих
и пак сълзи на друг не връщах...
И все вървях, и бродих, и се лутах.
Сега за гостенка софра подреждам.
И дошла е! Залък чупя ,
с изстрадан хляб - гостя Надежда !
© Ивайло Яков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Защо за гост софра подреждаш
с изстрадан залък да гощаваш,
щом в душата спътник вечен –
Надеждата ти сам забравяш?
Наздравица с Жалта,когато вдигаш
и сълзи стискаш зад клепачи сухи,
защо Надеждата не виждаш
да теши сърцето ти без думи?
Когато водиш битки с ветровете
мъглите в отчаяние прегърнал,
не сещаш, ли Надеждата във тебе
от силите си да ти влива?
И ето, казваш,че дошла е
таз гостенка така желана,
а аз ти казвам,че била е
Надеждата във теб- крилата. -
Много впечатляващ край!
Браво!
-
Поздрави Ивайло!!!
Много ми хареса! -
"с изстрадан хляб - гостя Надежда !"
Изстрадан е и стихът ти Ивайло!
Нагости я и я приюти, не я оставяй гладна, жадна!
Браво!
-
Винаги да има подготвена софра.
Дори и скромна, но да очаква госта.
Поздрав и усмивка за топлия, очакващ стих Иво. -
Много чувствен стих!
Поздрав
-
"И все вървях, и бродих, и се лутах.
Сега за гостенка софра подреждам.
И дошла е! Залък чупя ,
с изстрадан хляб - гостя Надежда !"-Хареса ми!Желая ти сбъдване!
-
И нека тая гостенка тъй чакана
в сърцето ти сега се приюти...
и молена... в сълзи изплакана –
да бъде спътница във твойте дни!
* * *
Много искрено звучат думите ти! Поздрав, Иво!
-
Дано всеки има място за тази гостенка.
Стиха ти е сполучлив, Иво.
Мен ме трогна. -
Добре дошла да ти е тази гостенка и да ти се сбъдне!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Росица, Гери, мерси за посланията в рими