19 dic 2006, 21:54

ГОСТЕНКА

  Poesía
861 0 11

ГОСТЕНКА

 

(на приятел)

 

Звездни нощи аз не сещах,

сълзите си на друг не давах,

на прага мой Жалта посрещах -

с изстрадан хляб гощавах.

 

По отъпкан път не смях да ходя,

студената мъгла прегръщах,

с ветровете диви битки водих

и пак сълзи на друг не връщах...

 

И все вървях, и бродих,  и се лутах.

Сега за гостенка софра подреждам.

И дошла е! Залък чупя ,

с изстрадан хляб - гостя Надежда !

 

                                

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви ! Радвам се, че сте го прочели
    Росица, Гери, мерси за посланията в рими
  • Защо за гост софра подреждаш
    с изстрадан залък да гощаваш,
    щом в душата спътник вечен –
    Надеждата ти сам забравяш?


    Наздравица с Жалта,когато вдигаш
    и сълзи стискаш зад клепачи сухи,
    защо Надеждата не виждаш
    да теши сърцето ти без думи?


    Когато водиш битки с ветровете
    мъглите в отчаяние прегърнал,
    не сещаш, ли Надеждата във тебе
    от силите си да ти влива?

    И ето, казваш,че дошла е
    таз гостенка така желана,
    а аз ти казвам,че била е
    Надеждата във теб- крилата.
  • Много впечатляващ край!
    Браво!
  • Поздрави Ивайло!!!
    Много ми хареса!
  • "с изстрадан хляб - гостя Надежда !"
    Изстрадан е и стихът ти Ивайло!
    Нагости я и я приюти, не я оставяй гладна, жадна!
    Браво!



Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...