ГОСТЕНКА
(на приятел)
Звездни нощи аз не сещах,
сълзите си на друг не давах,
на прага мой Жалта посрещах -
с изстрадан хляб гощавах.
По отъпкан път не смях да ходя,
студената мъгла прегръщах,
с ветровете диви битки водих
и пак сълзи на друг не връщах...
И все вървях, и бродих, и се лутах.
Сега за гостенка софра подреждам.
И дошла е! Залък чупя ,
с изстрадан хляб - гостя Надежда !
© Ивайло Яков All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
