22 мар. 2018 г., 11:42

Гостенка

1.1K 0 0


Любовта за някои е чудо, 
за други пък е дълго чакан гост, 
но всички знаят, че е лудост
и щом посрещат я – ѝ вдигат тост. 


И канят я, отворили сърцата си, 
предлагайки и всичко, дето имат те, 
а тя се настанява, като у дома си –
копнеж, въздишки, РЕВНОСТ са ѝ канапе. 


Да изчезне изведнъж е друго нейно хоби. 
И хазяинът на този дом 
разбира, че в сърцето му е станал обир, 
а след обира - настанал е погром. 


Сълзи и болки, всякви клетви, 
отричане завинаги от любовта, 
но тез създания човешки, клети
копнеят пак за всичкото това.

Из стихосбирката "Безвремие" 

На Росен Николов©

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росен Николов Все права защищены

Гостенка е творба от първата ми книга "Безвремие" 

Всички права запазени за Росен Николов©

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...