Любовта за някои е чудо, 
за други пък е дълго чакан гост, 
но всички знаят, че е лудост
и щом посрещат я – ѝ вдигат тост. 

И канят я, отворили сърцата си, 
предлагайки и всичко, дето имат те, 
а тя се настанява, като у дома си –
копнеж, въздишки, РЕВНОСТ са ѝ канапе. 

Да изчезне изведнъж е друго нейно хоби. 
И хазяинът на този дом 
разбира, че в сърцето му е станал обир, 
а след обира - настанал е погром. 

Сълзи и болки, всякви клетви, 
отричане завинаги от любовта, 
но тез създания човешки, клети
копнеят пак за всичкото това.

Из стихосбирката "Безвремие" 

На Росен Николов©