1 нояб. 2011 г., 19:04

Говорещо мълчание

877 0 4

 

Говорещо мълчание

 

Под звуците на твоето пиано

рисувам цветовете на нощта.

Очите ти преливат във страстта,

която във платното ми изгрява.

 

И ритъмът от валса на Шопен

фриволно във лилавото прелива.

Акордите потапят се игриво

в палитрата; очите ти - във мен.

 

И въздухът наситен от желание,

скъсява разстоянието с мисъл.

Допускам те да ме разлистваш;

ти - да чета от твоето... мълчание.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...