Говорещо мълчание
Под звуците на твоето пиано
рисувам цветовете на нощта.
Очите ти преливат във страстта,
която във платното ми изгрява.
И ритъмът от валса на Шопен
фриволно във лилавото прелива.
Акордите потапят се игриво
в палитрата; очите ти - във мен.
И въздухът наситен от желание,
скъсява разстоянието с мисъл.
Допускам те да ме разлистваш;
ти - да чета от твоето... мълчание.
© Надежда Маринова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
