1.11.2011 г., 19:04

Говорещо мълчание

876 0 4

 

Говорещо мълчание

 

Под звуците на твоето пиано

рисувам цветовете на нощта.

Очите ти преливат във страстта,

която във платното ми изгрява.

 

И ритъмът от валса на Шопен

фриволно във лилавото прелива.

Акордите потапят се игриво

в палитрата; очите ти - във мен.

 

И въздухът наситен от желание,

скъсява разстоянието с мисъл.

Допускам те да ме разлистваш;

ти - да чета от твоето... мълчание.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...