12 окт. 2013 г., 15:07

Говорилня

625 0 7

 

 

                    Говорилня

 

                 Цял ден говорят

                 и вечер приказват.

                 Прекрасно говорят,

                 но нищо не казват.

                 За всичко говорят,

                 във всякакво време

                 и без време говорят,

                  дано разбереме...

                 Думи, думи и думи -

                 преоценени и ценни.

                  Ако спрат да говорят,

                  пишат мисли безценни.

                  Но има и други -

                  мълчат. Не злословят.

                  Не пазят успеха си.

                  Малко говорят.

                  От живота си дават -

                  по нещо - от своя

                  и не питат въобще-

                  за кого, за какво е.

                  В стилистичните фигури -

                  не фигурират,

                  но често със себе си -

                  импровизират...

                  ... И когато някой

                  стигнал е края.

                   Замълчете !

                  Дано, най- после узнаем:

                  Щом броени са стъпките,

                  на живота - по друма -

                  всъщност, за какво става

                             дума???

                 

                  

         

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всъщност - за това става дума.
    Поздравления, Вили!
  • Много държа да чуете аплодисментите ми за това! И нито дума повече
  • Рядко се среща толкова добра поезия със социален профил!
    Браво!!!
  • Споделям мненията на всички! Стихотворението е замислящо! Поздравления!
  • Да, много мъдро...
    Поздравления!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...