12 окт. 2013 г., 15:07

Говорилня

624 0 7

 

 

                    Говорилня

 

                 Цял ден говорят

                 и вечер приказват.

                 Прекрасно говорят,

                 но нищо не казват.

                 За всичко говорят,

                 във всякакво време

                 и без време говорят,

                  дано разбереме...

                 Думи, думи и думи -

                 преоценени и ценни.

                  Ако спрат да говорят,

                  пишат мисли безценни.

                  Но има и други -

                  мълчат. Не злословят.

                  Не пазят успеха си.

                  Малко говорят.

                  От живота си дават -

                  по нещо - от своя

                  и не питат въобще-

                  за кого, за какво е.

                  В стилистичните фигури -

                  не фигурират,

                  но често със себе си -

                  импровизират...

                  ... И когато някой

                  стигнал е края.

                   Замълчете !

                  Дано, най- после узнаем:

                  Щом броени са стъпките,

                  на живота - по друма -

                  всъщност, за какво става

                             дума???

                 

                  

         

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всъщност - за това става дума.
    Поздравления, Вили!
  • Много държа да чуете аплодисментите ми за това! И нито дума повече
  • Рядко се среща толкова добра поезия със социален профил!
    Браво!!!
  • Споделям мненията на всички! Стихотворението е замислящо! Поздравления!
  • Да, много мъдро...
    Поздравления!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...