12 oct 2013, 15:07

Говорилня

  Poesía » Otra
626 0 7

 

 

                    Говорилня

 

                 Цял ден говорят

                 и вечер приказват.

                 Прекрасно говорят,

                 но нищо не казват.

                 За всичко говорят,

                 във всякакво време

                 и без време говорят,

                  дано разбереме...

                 Думи, думи и думи -

                 преоценени и ценни.

                  Ако спрат да говорят,

                  пишат мисли безценни.

                  Но има и други -

                  мълчат. Не злословят.

                  Не пазят успеха си.

                  Малко говорят.

                  От живота си дават -

                  по нещо - от своя

                  и не питат въобще-

                  за кого, за какво е.

                  В стилистичните фигури -

                  не фигурират,

                  но често със себе си -

                  импровизират...

                  ... И когато някой

                  стигнал е края.

                   Замълчете !

                  Дано, най- после узнаем:

                  Щом броени са стъпките,

                  на живота - по друма -

                  всъщност, за какво става

                             дума???

                 

                  

         

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всъщност - за това става дума.
    Поздравления, Вили!
  • Много държа да чуете аплодисментите ми за това! И нито дума повече
  • Рядко се среща толкова добра поезия със социален профил!
    Браво!!!
  • Споделям мненията на всички! Стихотворението е замислящо! Поздравления!
  • Да, много мъдро...
    Поздравления!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...