12.10.2013 г., 15:07

Говорилня

622 0 7

 

 

                    Говорилня

 

                 Цял ден говорят

                 и вечер приказват.

                 Прекрасно говорят,

                 но нищо не казват.

                 За всичко говорят,

                 във всякакво време

                 и без време говорят,

                  дано разбереме...

                 Думи, думи и думи -

                 преоценени и ценни.

                  Ако спрат да говорят,

                  пишат мисли безценни.

                  Но има и други -

                  мълчат. Не злословят.

                  Не пазят успеха си.

                  Малко говорят.

                  От живота си дават -

                  по нещо - от своя

                  и не питат въобще-

                  за кого, за какво е.

                  В стилистичните фигури -

                  не фигурират,

                  но често със себе си -

                  импровизират...

                  ... И когато някой

                  стигнал е края.

                   Замълчете !

                  Дано, най- после узнаем:

                  Щом броени са стъпките,

                  на живота - по друма -

                  всъщност, за какво става

                             дума???

                 

                  

         

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всъщност - за това става дума.
    Поздравления, Вили!
  • Много държа да чуете аплодисментите ми за това! И нито дума повече
  • Рядко се среща толкова добра поезия със социален профил!
    Браво!!!
  • Споделям мненията на всички! Стихотворението е замислящо! Поздравления!
  • Да, много мъдро...
    Поздравления!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...