Oct 12, 2013, 3:07 PM

Говорилня

  Poetry » Other
621 0 7

 

 

                    Говорилня

 

                 Цял ден говорят

                 и вечер приказват.

                 Прекрасно говорят,

                 но нищо не казват.

                 За всичко говорят,

                 във всякакво време

                 и без време говорят,

                  дано разбереме...

                 Думи, думи и думи -

                 преоценени и ценни.

                  Ако спрат да говорят,

                  пишат мисли безценни.

                  Но има и други -

                  мълчат. Не злословят.

                  Не пазят успеха си.

                  Малко говорят.

                  От живота си дават -

                  по нещо - от своя

                  и не питат въобще-

                  за кого, за какво е.

                  В стилистичните фигури -

                  не фигурират,

                  но често със себе си -

                  импровизират...

                  ... И когато някой

                  стигнал е края.

                   Замълчете !

                  Дано, най- после узнаем:

                  Щом броени са стъпките,

                  на живота - по друма -

                  всъщност, за какво става

                             дума???

                 

                  

         

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всъщност - за това става дума.
    Поздравления, Вили!
  • Много държа да чуете аплодисментите ми за това! И нито дума повече
  • Рядко се среща толкова добра поезия със социален профил!
    Браво!!!
  • Споделям мненията на всички! Стихотворението е замислящо! Поздравления!
  • Да, много мъдро...
    Поздравления!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...