monilia (Симеон Пенчев) monilia (Симеон Пенчев)
10 289
26 авг. 2011 г., 10:40

Грациела

1.6K 0 22

Походка на газела.

Уверена и смела.

В умислената ми глава

роди се пролетна следа.

 

Във погледа ù - теменужки.

Във деколтето - поглед  мъжки.

Потропват токчетата смело.

Прочувствено, стремглаво дело.

 

Паянтите на сградата разклати.

Почувствах бурята в гласа ù.

Запомних нейната снага.

Получих и шамари зад врата.

 

Но тя бе моята Грациела!

Красива, нежна, луда, смела.

На Мерцедес отвори се врата.

Потъна и се невидя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Пенчев Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0