26 ago 2011, 10:40

Грациела 

  Poesía » De amor
1389 0 22

Походка на газела.

Уверена и смела.

В умислената ми глава

роди се пролетна следа.

 

Във погледа ù - теменужки.

Във деколтето - поглед  мъжки.

Потропват токчетата смело.

Прочувствено, стремглаво дело.

 

Паянтите на сградата разклати.

Почувствах бурята в гласа ù.

Запомних нейната снага.

Получих и шамари зад врата.

 

Но тя бе моята Грациела!

Красива, нежна, луда, смела.

На Мерцедес отвори се врата.

Потъна и се невидя.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??