Походка на газела.
Уверена и смела.
В умислената ми глава
роди се пролетна следа.
Във погледа ù - теменужки.
Във деколтето - поглед мъжки.
Потропват токчетата смело.
Прочувствено, стремглаво дело.
Паянтите на сградата разклати.
Почувствах бурята в гласа ù.
Запомних нейната снага.
Получих и шамари зад врата.
Но тя бе моята Грациела!
Красива, нежна, луда, смела.
На Мерцедес отвори се врата.
Потъна и се невидя.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
