Грациела
Походка на газела.
Уверена и смела.
В умислената ми глава
роди се пролетна следа.
Във погледа ù - теменужки.
Във деколтето - поглед мъжки.
Потропват токчетата смело.
Прочувствено, стремглаво дело.
Паянтите на сградата разклати.
Почувствах бурята в гласа ù.
Запомних нейната снага.
Получих и шамари зад врата.
Но тя бе моята Грациела!
Красива, нежна, луда, смела.
На Мерцедес отвори се врата.
Потъна и се невидя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Пенчев Всички права запазени
