26.08.2011 г., 10:40 ч.

Грациела 

  Поезия » Любовна
1390 0 22

Походка на газела.

Уверена и смела.

В умислената ми глава

роди се пролетна следа.

 

Във погледа ù - теменужки.

Във деколтето - поглед  мъжки.

Потропват токчетата смело.

Прочувствено, стремглаво дело.

 

Паянтите на сградата разклати.

Почувствах бурята в гласа ù.

Запомних нейната снага.

Получих и шамари зад врата.

 

Но тя бе моята Грациела!

Красива, нежна, луда, смела.

На Мерцедес отвори се врата.

Потъна и се невидя.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??