23 окт. 2011 г., 07:54

Градината на моята душа

1.2K 0 1

 

 

 

ГРАДИНАТА НА МОЯТА ДУША

В градината на моята душа
цветята пролетни слана попари.
Градината на моята душа
зелена бе, но гръм разсече 
там липите стари.
В градината на моята душа 
замлъкна песента на славея.
Градината на моята душа,
едва разцъфнала, надеждата 
оклюма, без водата напоителна
да ù даде живот и да я вдигне
към нови, светли хоризонти...
Всичко вече е притихнало
и никъде не вижда се пътека,
която да ме отведе до нови,
цветни, дъхави селения,
където той, Човекът, брат е на Човека...
Градината на страдащата ми душа
не искам в бурени да се обвие... 
Господи, на теб се моля -
без сили вече съм. Спаси ме! 

2011-05-02

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хрис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Потърси ги в себе си... Поздрав сърдечен и искрено благодаря!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...