Градината на моята душа
ГРАДИНАТА НА МОЯТА ДУША
В градината на моята душа
цветята пролетни слана попари.
Градината на моята душа
зелена бе, но гръм разсече
там липите стари.
В градината на моята душа
замлъкна песента на славея.
Градината на моята душа,
едва разцъфнала, надеждата
оклюма, без водата напоителна
да ù даде живот и да я вдигне
към нови, светли хоризонти...
Всичко вече е притихнало
и никъде не вижда се пътека,
която да ме отведе до нови,
цветни, дъхави селения,
където той, Човекът, брат е на Човека...
Градината на страдащата ми душа
не искам в бурени да се обвие...
Господи, на теб се моля -
без сили вече съм. Спаси ме!
2011-05-02
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хрис Всички права запазени
