Oct 23, 2011, 7:54 AM

Градината на моята душа

1.2K 0 1

 

 

 

ГРАДИНАТА НА МОЯТА ДУША

В градината на моята душа
цветята пролетни слана попари.
Градината на моята душа
зелена бе, но гръм разсече 
там липите стари.
В градината на моята душа 
замлъкна песента на славея.
Градината на моята душа,
едва разцъфнала, надеждата 
оклюма, без водата напоителна
да ù даде живот и да я вдигне
към нови, светли хоризонти...
Всичко вече е притихнало
и никъде не вижда се пътека,
която да ме отведе до нови,
цветни, дъхави селения,
където той, Човекът, брат е на Човека...
Градината на страдащата ми душа
не искам в бурени да се обвие... 
Господи, на теб се моля -
без сили вече съм. Спаси ме! 

2011-05-02

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хрис All rights reserved.

Comments

Comments

  • Потърси ги в себе си... Поздрав сърдечен и искрено благодаря!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...