6 нояб. 2010 г., 20:19

Градски болки...

890 0 0

По светли улици вървя,

а тъмнина обсебва душата!

Фалшиви усмивки на мрачни лица

крият болката от тази  шумна  самота!

 

Много лъжи – малко истина,

крият се из градския простор...

Много любов, ала малко истинска,

кара днес да вехне всеки опит за живот!

 

Градът е шумен, но навява ми тъга...

Мечти увяхват тихо, падат есенни листа.

Машинално дни отминават под сивкава мъгла

и карат ме да гасна бавно, да гасна в градска самота!

 

Боли ме от стаените сълзи...

От тежък стон на болка скрита!

Този град така ме нарани,

покрит от тъмнина, под която всяка нощ заспива!

 

Градът остави ме сиротен...

О, участ моя тежка, мрачна!

От любовта остана само спомен,

за който всяка вечер тихо плача...

 

©

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...