Nov 6, 2010, 8:19 PM

Градски болки...

  Poetry
889 0 0

По светли улици вървя,

а тъмнина обсебва душата!

Фалшиви усмивки на мрачни лица

крият болката от тази  шумна  самота!

 

Много лъжи – малко истина,

крият се из градския простор...

Много любов, ала малко истинска,

кара днес да вехне всеки опит за живот!

 

Градът е шумен, но навява ми тъга...

Мечти увяхват тихо, падат есенни листа.

Машинално дни отминават под сивкава мъгла

и карат ме да гасна бавно, да гасна в градска самота!

 

Боли ме от стаените сълзи...

От тежък стон на болка скрита!

Този град така ме нарани,

покрит от тъмнина, под която всяка нощ заспива!

 

Градът остави ме сиротен...

О, участ моя тежка, мрачна!

От любовта остана само спомен,

за който всяка вечер тихо плача...

 

©

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...