6.11.2010 г., 20:19

Градски болки...

894 0 0

По светли улици вървя,

а тъмнина обсебва душата!

Фалшиви усмивки на мрачни лица

крият болката от тази  шумна  самота!

 

Много лъжи – малко истина,

крият се из градския простор...

Много любов, ала малко истинска,

кара днес да вехне всеки опит за живот!

 

Градът е шумен, но навява ми тъга...

Мечти увяхват тихо, падат есенни листа.

Машинално дни отминават под сивкава мъгла

и карат ме да гасна бавно, да гасна в градска самота!

 

Боли ме от стаените сълзи...

От тежък стон на болка скрита!

Този град така ме нарани,

покрит от тъмнина, под която всяка нощ заспива!

 

Градът остави ме сиротен...

О, участ моя тежка, мрачна!

От любовта остана само спомен,

за който всяка вечер тихо плача...

 

©

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...