JujuBuju (Миглена Миткова)
544 4013
29 янв. 2020 г., 10:00  

Градски пейзаж 

  Поэзия » Пейзажная
460 2 8

Виснала е бледата луна
вяло върху купчина панелки,
тиха като скършена жена,
любена от грубия ни делник.

 

Всяка нощ, разголена до болка
крета над спаружения смог.
Струва ми се сякаш, че се моли 
глухо на астралния си Бог.

 

Градското небе - самотна пустош.
Тук звездите рядко ще припарят.
Само лунен взор над мен се пули.
Кратичко му смига светофарът.
 

© Миглена Миткова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??