Градски пейзаж
Виснала е бледата луна
вяло върху купчина панелки,
тиха като скършена жена,
любена от грубия ни делник.
Всяка нощ, разголена до болка
крета над спаружения смог.
Струва ми се сякаш, че се моли
глухо на астралния си Бог.
Градското небе - самотна пустош.
Тук звездите рядко ще припарят.
Само лунен взор над мен се пули.
Кратичко му смига светофарът.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Миткова Все права защищены
