Виснала е бледата луна
вяло върху купчина панелки,
тиха като скършена жена,
любена от грубия ни делник.
Всяка нощ, разголена до болка
крета над спаружения смог.
Струва ми се сякаш, че се моли
глухо на астралния си Бог.
Градското небе - самотна пустош.
Тук звездите рядко ще припарят.
Само лунен взор над мен се пули.
Кратичко му смига светофарът.
© Миглена Миткова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
