yotovava (Валентина Йотова)
2516 21035
3 июн. 2017 г., 20:08  

Градушка по Черешова задушница 

  Поэзия » Философская
448 3 11

Череши днеска не набрах –

градушката помете всичко.

В дъжда пред черквата стоях.

И мислех – Господ ви обича.

 

Защото той вечеря с вас.

А аз преливам гроба с вино.

И всяка следваща сълза

доказва колко сте невинни.

 

Сънят е като светъл храм –

поне това ми е възможно.

Обаче да се будиш сам

е страшно. И дори безбожно.

 

Свещеникът върви пиян.

Небето тежко се напуши.

За сбогом мъртвите шептят.

Но кой от живите ги слуша?

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??