Градушка по Черешова задушница
Череши днеска не набрах –
градушката помете всичко.
В дъжда пред черквата стоях.
И мислех – Господ ви обича.
Защото той вечеря с вас.
А аз преливам гроба с вино.
И всяка следваща сълза
доказва колко сте невинни.
Сънят е като светъл храм –
поне това ми е възможно.
Обаче да се будиш сам
е страшно. И дори безбожно.
Свещеникът върви пиян.
Небето тежко се напуши.
За сбогом мъртвите шептят.
Но кой от живите ги слуша?
© Валентина Йотова All rights reserved.
