Градушка по Черешова задушница
Череши днеска не набрах –
градушката помете всичко.
В дъжда пред черквата стоях.
И мислех – Господ ви обича.
Защото той вечеря с вас.
А аз преливам гроба с вино.
И всяка следваща сълза
доказва колко сте невинни.
Сънят е като светъл храм –
поне това ми е възможно.
Обаче да се будиш сам
е страшно. И дори безбожно.
Свещеникът върви пиян.
Небето тежко се напуши.
За сбогом мъртвите шептят.
Но кой от живите ги слуша?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
