Грамада от премълчани думи

23 февр. 2024 г., 11:34

Поэзия » Философская

183 3 2

ГРАМАДА ОТ ПРЕМЪЛЧАНИ ДУМИ

Тайно минало има светецът,

както грешникът – право на прошка.

Щом в небето звездите не светят,

те се крият зад облака нощем.

Знам, снегът – в ослепително бяло,

къта айсберг под бухнало рухо.

Всеки край е навярно начало,

или изход от гарата глуха.

От забрани и крива моралност

и на мене дойде ми до гуша.

В тъпи спорове, често банални,

никой никого вече не слуша.

Няма доводи, ни аргументи.

Празни приказки в коша със слама,

щом одумва ме горе съседът

след поредната битова драма.

А светът – сред кавгите ни кретащ,

все по-тъжен е, все по-измамен.

Нека който роден е безгрешен,

пръв да хвърли поредния камък.