27 янв. 2011 г., 11:42

Греховни мисли

707 0 4

Дали не съм подобен на Христос?

Макар да съм наречен с друго име!

Защо ме сочат: „Ей, разпнете тоз!”,

без да познават мен и мойте рими…

 

Защо ли да не съм и аз месия,

та щедро да дарявам мойто слово

на хората - да могат да  открият

надеждата във този свят отново…?

 

Аз също като Него знам, че в мрака

напира истината да покълне!

А и това, че там палачът чака

да бъда разпнат – неразбран, прокълнат…

 

Но зная и това, че мойто слово

един ден ще се върне и възкръсне…

И знам  (прости, Исусе!), че отново

пред моя гроб виновно ще се кръстят…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...