27 янв. 2011 г., 11:42

Греховни мисли

709 0 4

Дали не съм подобен на Христос?

Макар да съм наречен с друго име!

Защо ме сочат: „Ей, разпнете тоз!”,

без да познават мен и мойте рими…

 

Защо ли да не съм и аз месия,

та щедро да дарявам мойто слово

на хората - да могат да  открият

надеждата във този свят отново…?

 

Аз също като Него знам, че в мрака

напира истината да покълне!

А и това, че там палачът чака

да бъда разпнат – неразбран, прокълнат…

 

Но зная и това, че мойто слово

един ден ще се върне и възкръсне…

И знам  (прости, Исусе!), че отново

пред моя гроб виновно ще се кръстят…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...