27.01.2011 г., 11:42

Греховни мисли

700 0 4

Дали не съм подобен на Христос?

Макар да съм наречен с друго име!

Защо ме сочат: „Ей, разпнете тоз!”,

без да познават мен и мойте рими…

 

Защо ли да не съм и аз месия,

та щедро да дарявам мойто слово

на хората - да могат да  открият

надеждата във този свят отново…?

 

Аз също като Него знам, че в мрака

напира истината да покълне!

А и това, че там палачът чака

да бъда разпнат – неразбран, прокълнат…

 

Но зная и това, че мойто слово

един ден ще се върне и възкръсне…

И знам  (прости, Исусе!), че отново

пред моя гроб виновно ще се кръстят…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...