Jan 27, 2011, 11:42 AM

Греховни мисли

  Poetry
701 0 4

Дали не съм подобен на Христос?

Макар да съм наречен с друго име!

Защо ме сочат: „Ей, разпнете тоз!”,

без да познават мен и мойте рими…

 

Защо ли да не съм и аз месия,

та щедро да дарявам мойто слово

на хората - да могат да  открият

надеждата във този свят отново…?

 

Аз също като Него знам, че в мрака

напира истината да покълне!

А и това, че там палачът чака

да бъда разпнат – неразбран, прокълнат…

 

Но зная и това, че мойто слово

един ден ще се върне и възкръсне…

И знам  (прости, Исусе!), че отново

пред моя гроб виновно ще се кръстят…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...