17 июл. 2013 г., 19:18

Грешката

547 0 0

Грешката

 

Къде сгреших? - кажи, любими,

С това ли, че по пътя рисувах картини?

Или защото за целувка всеки миг копнея,

а ти предпочете да отидеш при нея?

 

Нима имам гордост аз сега да застана пред света,

молейки те да се върнеш, паднала на колена?

Само спомените въртят се в моята глава,

а аз потъвам отново в мрак, забвение и самота.

 

Ето грешката, накрая я открих...

Грешката е, че в сърцето ми те приютих.

Разбрах, че с любовта болезнено се свиква,

защото раздяла в лицето след миг ти натиква.

 

Сега е време с теб да се разделим,

защото имаме начин тъгата да заобиколим.

Ще се запомним такива, каквито сме били,

за да не съжаляваме, че душите си сме загубили.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвети Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...