17.07.2013 г., 19:18

Грешката

544 0 0

Грешката

 

Къде сгреших? - кажи, любими,

С това ли, че по пътя рисувах картини?

Или защото за целувка всеки миг копнея,

а ти предпочете да отидеш при нея?

 

Нима имам гордост аз сега да застана пред света,

молейки те да се върнеш, паднала на колена?

Само спомените въртят се в моята глава,

а аз потъвам отново в мрак, забвение и самота.

 

Ето грешката, накрая я открих...

Грешката е, че в сърцето ми те приютих.

Разбрах, че с любовта болезнено се свиква,

защото раздяла в лицето след миг ти натиква.

 

Сега е време с теб да се разделим,

защото имаме начин тъгата да заобиколим.

Ще се запомним такива, каквито сме били,

за да не съжаляваме, че душите си сме загубили.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...