Jul 17, 2013, 7:18 PM

Грешката

  Poetry » Love
545 0 0

Грешката

 

Къде сгреших? - кажи, любими,

С това ли, че по пътя рисувах картини?

Или защото за целувка всеки миг копнея,

а ти предпочете да отидеш при нея?

 

Нима имам гордост аз сега да застана пред света,

молейки те да се върнеш, паднала на колена?

Само спомените въртят се в моята глава,

а аз потъвам отново в мрак, забвение и самота.

 

Ето грешката, накрая я открих...

Грешката е, че в сърцето ми те приютих.

Разбрах, че с любовта болезнено се свиква,

защото раздяла в лицето след миг ти натиква.

 

Сега е време с теб да се разделим,

защото имаме начин тъгата да заобиколим.

Ще се запомним такива, каквито сме били,

за да не съжаляваме, че душите си сме загубили.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....