12 дек. 2009 г., 09:54

Грижлива баба

988 0 25

С бяло пухкаво одеало

някой е постлал земята,

че навън е застудяло

и ще топли то житата.

 

Отдалече долетяла,

за да може хляб да има,

цяла нощ го е тъкала

неуморно Баба Зима.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борко Бърборко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво стихче-с една дума простооо "сладурско"!Толкова ясно и точно казано,а в същото време разгръщащо цялата зимна красота Аз много харесах-поздрави!
  • Дойде зимата засмяна
    с бяла пухкава премяна.
    И нали си е чистница
    тази бяла хубавица,
    бързо, бързо се разшета
    по горички и полета.
    Метна върху тях дантели,
    китеници, черги бели -
    да са чисти и красиви.
    А дечицата щастливи,
    щом излязат на игри
    със хвъркатите шейни,
    да приличат на цветя
    върху бяла пелена.

    "Грижлива баба" или "бяла хубавица"...както и да я наричаме зимата е прекрасна!
    Харесвам и детските ти стихове Борко-Бърборко!
    С удоволствие спирам при теб.
    Поздрав!
  • Хубав стих!Чуден художник е тази баба, не оставя прозорец
    или тревица , без чудна премяна.

    Е.Багряна пише:

    Откъде ли са се взели
    толкова боички бели,
    та земята цяла
    да се боядиса бяла!
  • Борко пък и кака Валка,
    вече вярно нее малка,
    но в шейната ще качи
    и със нея ще хвърчи!
  • Борко пък, шейничка малка
    дърпа със един канап,
    тръгнал с нея на пързалка
    веселият ни юнак.
    Бузките му зачервени
    като ябълчици две,
    а очичките засмени
    като слънчица са те.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...