12.12.2009 г., 9:54

Грижлива баба

984 0 25

С бяло пухкаво одеало

някой е постлал земята,

че навън е застудяло

и ще топли то житата.

 

Отдалече долетяла,

за да може хляб да има,

цяла нощ го е тъкала

неуморно Баба Зима.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борко Бърборко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво стихче-с една дума простооо "сладурско"!Толкова ясно и точно казано,а в същото време разгръщащо цялата зимна красота Аз много харесах-поздрави!
  • Дойде зимата засмяна
    с бяла пухкава премяна.
    И нали си е чистница
    тази бяла хубавица,
    бързо, бързо се разшета
    по горички и полета.
    Метна върху тях дантели,
    китеници, черги бели -
    да са чисти и красиви.
    А дечицата щастливи,
    щом излязат на игри
    със хвъркатите шейни,
    да приличат на цветя
    върху бяла пелена.

    "Грижлива баба" или "бяла хубавица"...както и да я наричаме зимата е прекрасна!
    Харесвам и детските ти стихове Борко-Бърборко!
    С удоволствие спирам при теб.
    Поздрав!
  • Хубав стих!Чуден художник е тази баба, не оставя прозорец
    или тревица , без чудна премяна.

    Е.Багряна пише:

    Откъде ли са се взели
    толкова боички бели,
    та земята цяла
    да се боядиса бяла!
  • Борко пък и кака Валка,
    вече вярно нее малка,
    но в шейната ще качи
    и със нея ще хвърчи!
  • Борко пък, шейничка малка
    дърпа със един канап,
    тръгнал с нея на пързалка
    веселият ни юнак.
    Бузките му зачервени
    като ябълчици две,
    а очичките засмени
    като слънчица са те.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...