Dec 12, 2009, 9:54 AM

Грижлива баба

982 0 25

С бяло пухкаво одеало

някой е постлал земята,

че навън е застудяло

и ще топли то житата.

 

Отдалече долетяла,

за да може хляб да има,

цяла нощ го е тъкала

неуморно Баба Зима.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борко Бърборко All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво стихче-с една дума простооо "сладурско"!Толкова ясно и точно казано,а в същото време разгръщащо цялата зимна красота Аз много харесах-поздрави!
  • Дойде зимата засмяна
    с бяла пухкава премяна.
    И нали си е чистница
    тази бяла хубавица,
    бързо, бързо се разшета
    по горички и полета.
    Метна върху тях дантели,
    китеници, черги бели -
    да са чисти и красиви.
    А дечицата щастливи,
    щом излязат на игри
    със хвъркатите шейни,
    да приличат на цветя
    върху бяла пелена.

    "Грижлива баба" или "бяла хубавица"...както и да я наричаме зимата е прекрасна!
    Харесвам и детските ти стихове Борко-Бърборко!
    С удоволствие спирам при теб.
    Поздрав!
  • Хубав стих!Чуден художник е тази баба, не оставя прозорец
    или тревица , без чудна премяна.

    Е.Багряна пише:

    Откъде ли са се взели
    толкова боички бели,
    та земята цяла
    да се боядиса бяла!
  • Борко пък и кака Валка,
    вече вярно нее малка,
    но в шейната ще качи
    и със нея ще хвърчи!
  • Борко пък, шейничка малка
    дърпа със един канап,
    тръгнал с нея на пързалка
    веселият ни юнак.
    Бузките му зачервени
    като ябълчици две,
    а очичките засмени
    като слънчица са те.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...