12 dic 2009, 9:54

Грижлива баба

989 0 25

С бяло пухкаво одеало

някой е постлал земята,

че навън е застудяло

и ще топли то житата.

 

Отдалече долетяла,

за да може хляб да има,

цяла нощ го е тъкала

неуморно Баба Зима.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борко Бърборко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво стихче-с една дума простооо "сладурско"!Толкова ясно и точно казано,а в същото време разгръщащо цялата зимна красота Аз много харесах-поздрави!
  • Дойде зимата засмяна
    с бяла пухкава премяна.
    И нали си е чистница
    тази бяла хубавица,
    бързо, бързо се разшета
    по горички и полета.
    Метна върху тях дантели,
    китеници, черги бели -
    да са чисти и красиви.
    А дечицата щастливи,
    щом излязат на игри
    със хвъркатите шейни,
    да приличат на цветя
    върху бяла пелена.

    "Грижлива баба" или "бяла хубавица"...както и да я наричаме зимата е прекрасна!
    Харесвам и детските ти стихове Борко-Бърборко!
    С удоволствие спирам при теб.
    Поздрав!
  • Хубав стих!Чуден художник е тази баба, не оставя прозорец
    или тревица , без чудна премяна.

    Е.Багряна пише:

    Откъде ли са се взели
    толкова боички бели,
    та земята цяла
    да се боядиса бяла!
  • Борко пък и кака Валка,
    вече вярно нее малка,
    но в шейната ще качи
    и със нея ще хвърчи!
  • Борко пък, шейничка малка
    дърпа със един канап,
    тръгнал с нея на пързалка
    веселият ни юнак.
    Бузките му зачервени
    като ябълчици две,
    а очичките засмени
    като слънчица са те.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...