11 мая 2007 г., 16:20

Гроб

888 1 0

И тази вечер идвам аз
на твоя гроб, любими.
... слагам пак цветя,
присядам тихо и се моля
да се върнеш ти и любовта...


Луната пълна осветява
разплаканото ми лице,
а кръвта ми капе
от нараненото сърце.


Моля се тихо разплакана аз,
душата ми плаче
без сълзи,
без глас
от мъка по тебе останах аз.


И тази вечер идвам аз
на твоя гроб, любими,
и се моля на смъртта
да махне от мен тежкото бреме,
тежало на раменете толкова време.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катеирна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...