danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
21 мар. 2011 г., 00:04

Гроздове 

  Поэзия » Любовная
991 0 15

Салкъми тежат  по лозницата,

поели от слънцето жар

душата им бяла и питаща

разпалват пожар след пожар

 

Нозете ми боси във джибрите...

(Все питам дали е било?...)

Танцувам и моля се в бъчвите

да текне най-лудо вино...

 

Дали е било пълнолуние?

Дали съм била чернозем,

животът изтича по вените

и друг е най-новият ден.

 

Изгрява светликът с учудване,

потръпва над земната шир

салкъмите с нежно събуждане

прегръщат лозницата с мир

 

Но аз съм молитва за виното

и грозд натежал от живот...

И свято е всичко отминало,

но аз ти дарявам любов...

 

 

 

© Йорданка Господинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Опияняващ стих! Поздравления!
  • Под цъфналите вишни
    с рехавата сянка
    ме връща спомен -
    стар рефрен,
    накъдрил гиздо цветовете й
    като перчем на млад ерген.
    От сладост цъфнали дървета,
    по-розови от момин свян,
    на едри цветове прокапват
    и пълнят пазвата ми с плам.

    Честита първа пролет!
  • Най-скъпоценния дар, Дани. Благодаря ти, мило момиче. Ив
  • Чудесен, разкошен стих! Поздрав!
  • Браво!
  • накапа ми...

    бравос!
  • Магично си го направила това вино! И красив стих се е получил!
  • Ах, обичащите ми сълкъми над лозница!
    Чудно вино, ще потече!
    Поздравления!
  • Разкошен стих!
  • хареса ми много
  • Много ви благодаря, приятели! Високата ви оценка ме задължава!
  • Истински еликсир...
    Поздрав!
  • Лудото ми вино
    /по Питер Питер/

    Ти - младото ми вино
    в невидимата чаша!
    По трепетните устни
    русалски аромат.
    Ти - дъх на буря лятна
    върху небето, синьото,
    безгрижно нереална,
    а толкоз много наше.
    Ти - цвят неотразим,
    мой Изгрев си, мой Ден.
    Ти - капчица амброзия
    в кристалната си дрешка.
    Стояла си на тъмно
    повече от трийсет...
    Букетче от години,
    търпение и грешки...
    Ти - сутрешен балсам
    безоблачно невинен,
    ти - смес от цветове
    душата що ми емват!
    Душата до Душа.
    Самият не е Сам.
    ... и огнена, и силна
    в реалиите земни.
    По-прелестен от вино
    е допирът до Муза...
    От старото пиано
    се носи черен блус...
    Ти - глътчица Любов,
    макар че си замина
    с най-нежния,
    запомнен
    и дълъг послевкус...
  • Браво, поетична магьоснице
  • Чудно е, Дани! Натежало от красота и любов! Поздрави!
Предложения
: ??:??