Гроздове
Салкъми тежат по лозницата,
поели от слънцето жар
душата им бяла и питаща
разпалват пожар след пожар
Нозете ми боси във джибрите...
(Все питам дали е било?...)
Танцувам и моля се в бъчвите
да текне най-лудо вино...
Дали е било пълнолуние?
Дали съм била чернозем,
животът изтича по вените
и друг е най-новият ден.
Изгрява светликът с учудване,
потръпва над земната шир
салкъмите с нежно събуждане
прегръщат лозницата с мир
Но аз съм молитва за виното
и грозд натежал от живот...
И свято е всичко отминало,
но аз ти дарявам любов...
© Йорданка Господинова All rights reserved.
