Грях

Поэзия » Другая

831 0 14

Бебето в мен умря, умря завинаги!

С него ТРЯБВАШЕ да умра и аз...

Тази дан трябваше да платя за убийството,

но Господ не пожела мойта душа.

===

Аз сама те заведох на смърт,

детенце любимо,

аз сама избрах

тази участ за теб.

Господи, моля те,

накажи ме!

Прибери ме при мойто дете!

1. 11. 1995 г.

Това е моята изповед, която така и не направих в църква. Този грях не спира да ми тежи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Индиана (Криси)

Мила Ани, не се самоизмъчвай, Бог е всеопрощаващ.
С обич!

2007-11-14T18:10:22+02:00
димитрова (Лилия Нейкова)

Много жени имаме този грях.На някой им тежи,а други дори не го смятат за грях.Прегръщам те с обич.

2007-11-14T08:14:28+02:00
Senni (Силвия)

Здравей, Ана.Натъжи ме красиво с това стихотворение.Желая ти много хубави и усмихнати дни.

2007-11-14T06:22:09+02:00
Анел (Лена Рачкова)

Такава болка не утихва!Уви!

2007-11-13T20:23:26+02:00
ниана (Нина Сименова)

Много силно и болезнено !
Простил ти е !!!
Ако има за какво !!!
Бог ни е дал право на избор !
И свободна воля !!!

2007-11-13T16:52:29+02:00