13.11.2007 г., 9:22

Грях

850 0 14

Бебето в мен умря, умря завинаги!

С него ТРЯБВАШЕ да умра и аз...

Тази дан трябваше да платя за убийството,

но Господ не пожела мойта душа.

 ===

Аз сама те заведох на смърт,

детенце любимо,

аз сама избрах

тази участ за теб.

Господи, моля те,

накажи ме!

Прибери ме при мойто дете!

 

1. 11. 1995 г.

Това е моята изповед, която така и не направих в църква. Този грях не спира да ми тежи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мила Ани, не се самоизмъчвай, Бог е всеопрощаващ.
    С обич!
  • Много жени имаме този грях.На някой им тежи,а други дори не го смятат за грях.Прегръщам те с обич.
  • Здравей, Ана.Натъжи ме красиво с това стихотворение.Желая ти много хубави и усмихнати дни.
  • Такава болка не утихва!Уви!
  • Много силно и болезнено !
    Простил ти е !!!
    Ако има за какво !!!
    Бог ни е дал право на избор !
    И свободна воля !!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....