16 янв. 2013 г., 21:52

Грях

557 0 0

В твоите очи дълбоки губя се аз всеки път,
мислейки за мен и тебе, всичко почна на шега.
Бяхме тъй несигурни, а всъщност толкоз смели,
вярвайки, че ще се измъкнем един от друг без следа.
Сърцата ни разбиха се и всичко бе в една тъга.

 

Мислех аз за теб в безсънните ми нощи,
за това, което имахме и се проигра.
Дали не сбърках аз като допуснах,
да се приближиш и да ме нараниш така?
Ти бе и слънцето, и луната в живота ми,
но ти бе и горчивите сълзи в очите ми.

 

Усмивката ти озаряваше деня ми,
мълчанието нарушаваше съня ми.
Животът ти бе горивото ми.
Говорът ти улесняваше живота ми.
Прегръдката ти бе сякаш нещо мъничко,
а целувката ти бе по-ценна от всичко.

 

Късно е да бъдем заедно сега!
Питаш ме защо съм черногледа кат′ смъртта?
Защото любовта изчезна като прах?
Обичах те и ще обичам очите ти по-страшни и от крах,
цял живот, защото ти ми даде
онова, което никой друг не може даже да ми обещае.

 

Ти завинаги оставаш моят сладък грях.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Безименна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...