Грях
В твоите очи дълбоки губя се аз всеки път,
мислейки за мен и тебе, всичко почна на шега.
Бяхме тъй несигурни, а всъщност толкоз смели,
вярвайки, че ще се измъкнем един от друг без следа.
Сърцата ни разбиха се и всичко бе в една тъга.
Мислех аз за теб в безсънните ми нощи,
за това, което имахме и се проигра.
Дали не сбърках аз като допуснах,
да се приближиш и да ме нараниш така?
Ти бе и слънцето, и луната в живота ми,
но ти бе и горчивите сълзи в очите ми.
Усмивката ти озаряваше деня ми,
мълчанието нарушаваше съня ми.
Животът ти бе горивото ми.
Говорът ти улесняваше живота ми.
Прегръдката ти бе сякаш нещо мъничко,
а целувката ти бе по-ценна от всичко.
Късно е да бъдем заедно сега!
Питаш ме защо съм черногледа кат′ смъртта?
Защото любовта изчезна като прах?
Обичах те и ще обичам очите ти по-страшни и от крах,
цял живот, защото ти ми даде
онова, което никой друг не може даже да ми обещае.
Ти завинаги оставаш моят сладък грях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Безименна Всички права запазени