В твоите очи дълбоки губя се аз всеки път,
мислейки за мен и тебе, всичко почна на шега.
Бяхме тъй несигурни, а всъщност толкоз смели,
вярвайки, че ще се измъкнем един от друг без следа.
Сърцата ни разбиха се и всичко бе в една тъга.

Мислех аз за теб в безсънните ми нощи,
за това, което имахме и се проигра.
Дали не сбърках аз като допуснах,
да се приближиш и да ме нараниш така?
Ти бе и слънцето, и луната в живота ми,
но ти бе и горчивите сълзи в очите ми.

Усмивката ти озаряваше деня ми,
мълчанието нарушаваше съня ми.
Животът ти бе горивото ми.
Говорът ти улесняваше живота ми.
Прегръдката ти бе сякаш нещо мъничко,
а целувката ти бе по-ценна от всичко.

Късно е да бъдем заедно сега!
Питаш ме защо съм черногледа кат′ смъртта?
Защото любовта изчезна като прах?
Обичах те и ще обичам очите ти по-страшни и от крах,
цял живот, защото ти ми даде
онова, което никой друг не може даже да ми обещае.

Ти завинаги оставаш моят сладък грях.